За нас

Датата е 21 септември 1919 г. на Колодрума в Габрово единайсет момчета ще запишат завинаги имената си в историята на организирания футбол в града. Предстои първият мач на Футболно дружество „Град Габрово“, в чието основаване същото лято повечето от тях имат ключова роля. Учредители на дружеството са Христо Бобчев, донесъл в града първите три купешки топки от Швейцария, завърналите се от Германия Симеон Костов и Иван Нанев, братята му Наню и Георги Наневи, д-р Денчо Недялков, Коста Тепавичаров, Никола Вълнаров, Ненчо Димитров, Христофор Негенцов, Христофор Стомоняков, Христо Карафезов, Димитър Попов и Сава Михайлов.

Краеведски извори говорят, че още през април 1900 г. първият събор на съюз Юнак във Варна завършва с играта „ритни топ“ между отборите на габровското и свищовското юнашки дружества, но до края на Първата световна война проявите на футбола в Балкана са на махленски принцип. По инициатива на Христо Бобчев и с помощта на дружество „Габровски юнак“ през 1919-та се поставят футболни врати на тогавашния колодрум (където днес се намира Буря АД), за да може играчите да провеждат тренировки. За да дойде 21 септември, когато градският тим се изправя срещу отбора на Горна Оряховица и печели с 1:0. За габровци в историческия първи двубой играят съучредителите Михайлов (вратар), Бобчев, Костов, Вълнаров, Иван и Георги Наневи, както и техните другари Нено Димитров, Ненчо Стоянов, Стоян Нанев и училите в Русия Никола Рашеев и Досю Пеев.

В началото на 1920 г. клубът преминава към гимнастическо дружесво Юнак, но бързо се отделя под името Спортен клуб Балкан, а няколко месеца по-късно се прекръства на „Ото“, по прякора на своя футболист Спиридон Недевски – Ото. От 15 март 1925 г., по предложение на кмета на Габрово Илия Кожухаров, клубът приема името на видния революционер Продан Тишков – Чардафон. Габровци укрепват като клуб, а паметна остава победата с 3:2 над шампиона АС 23 в приятелски мач през 1932-ра. На 11 декември същата година пък се ражда „бъдещият брат“ СК Орловец.

Любопитно е да се отбележи, че през 1947-ма Габрово дава и първия професионален футболен клуб в България – Бъдъщност, в който индустриалецът Илю Илев привлича най-силните играчи от обединилия се градски тим – Априлов. Следват реорганизации в родния спорт и нови наименования – ДСО Динамо (Гб) и Червено знаме от 1950-та, единният Балкан (Гб) от 1956-та, в който дебюта си прави юношата Иван Вуцов, ново разделение през 1962-ра на Чардафон и Орловец.

Но на принципа „Съединението прави силата“, сливането им в Чардафон-Орловец през 1964 г. води до най-големия успех за футболно Габрово дотогава. Драматичен триумф в Северната Б група през 1970-та, дошъл в последния кръг след 2:0 над Добруджа у дома и грешка на варненския ЖСК-Спартак в Ловеч срещу Кърпачев (1:1). За еуфорията на стадион „Христо Ботев“, за това как Стаматов, Христов, Топузов, братята Харалампиеви и треньорът Манол Николов са носени на ръце и за това как поп Богомил бие камбаната на църквата „Свети Йоан Предтеча“ още се носят легенди.

„Чао“, както е наричан тимът от своите фенове, дебютира в А РФГ с 3:2 над ЖСК-Славия насред София, а в края на сезона заема рекордното и до днес 8-о място в елита. Следващият сезон обаче ЧАО изпада, след като от БФФ му отнема 6 точки заради обвинение от Берое за опит да подкупи старозагорски играчи при 3:1 под Аязмото. Едногодишното изгнание в Б група е последвано от мигновено завръщане в първия ешелон, вече под името Янтра, където бяло-зелените остават два сезона. Надали някой очаква, че скандалът с Берое ще се повтори 21 години по-късно. Янтра лъкатуши в Б група през 70-те и 80-те, срива се за две години дори до Северозападната В група, въпреки усилията на Веско Ганчев, Пламен Илиев, Красимир Ибришимов и Георги Дерменджиев.

За да дойде голямото завръщане в елита през 1990 г. под ръководството на младия тогава Димитър Алексиев. Оттук към големия футбол ще тръгнат габровските вратари Петко и Руси Петкови плюс Илиян Василев и таланти като Стоян Ацаров, Мартин Кушев, Владимир Йонков. През лятото на 1993-та Янтра дебютира в евротурнирите с 1 равенство и 3 загуби в турнира Интертото, но през октомври идва най-черното петно в историята на клуба. Пак Стара Загора, пак Берое и пак обвинение в подкуп, макар заралии да печелят с 2:0. Янтра е изваден от А група по решение на БФС и президента Валентин Михов.

Клубът връща старото си име Чардафон, начело застава Пламен Марков, а в Габрово блестят имена като Здравко Лазаров, Мартин Станков, Владимир Манчев, Бойко Величков. Постепенно тимът лъкатуши между Б и В група, като между 1999-та и 2008-ма на четири пъти изпада при аматьорите и оттогава не познава вкуса на професионалния футбол. Купата на Аматьорската лига от 2002 г., завоювана с треньор Велислав Вуцов на ст. „Славия“ след 2:0 над Родопа Смолян, пък остава единственият трофей във витрината на габровци.

В 100-годишната си история габровският футбол е създал плеяда известни играчи, като множество от тях са обличали фланелката и на различните национални гарнитури. Тодор Тодоров през 1974-та става европейски шампион за юноши с отбора на България. В националния отбор на страната пък са играли Васил Попов, Игнат Игнатов, Михаил Янков, Иван Вуцов и Васил Тачев. Последните габровски попълнения в представителния тим са състезаващите се за столичния гранд Левски Мартин Райнов и Станислав Иванов.

С много „любов, труд и постоянство“ Габрово ще продължи да „кове“ и през новото столетие здрави, достойни и вдъхновяващи футболисти, които с гордост да носят националната фланелка на България! Само Янтра!