Михал Михалев – Матето пристига през 1960 година в Габрово, за да учи в местния техникум „Д-р Никола Василиади“. Футболният му талант веднага е забелязан и макар в началото да играе единствено в училищния отбор, след това е привлечен в редиците на „Чардафон“. Младежът притежава и добра техника, и добро движение по терена и твърде скоро надраства своите връстници.

През 1964 година пък Матето вече е част от мъжкия състав на „Чардафон“, където постепенно се налага като един от основните играчи. Тежко заболяване обаче е на път да прекрати кариерата му. „През 1965 г. се разболях от жълтеница. Всички ме отписаха от играта. Тогава на помощ се притече Стефан Мичев, който ми вдъхна вяра, че мога да продължа да играя. Направи ми режим на хранене и тренировки“, спомня си Михалев.

Военната си служба Матето отбива в Стара Загора, където записва над 20 мача за Берое редом до вратаря Тодор Кръстев (бивш играч на габровския „Орловец“) и с изгряващите звезди на родния футбол Евгени Янчовски, Петър Жеков и Петко Петков.

Посвещава 15 години от живота си на габровския футбол, като е част от великия отбор, спечелил си историческа първа промоция за „А“ група. Завръща се в родния си град Трявна през 1977 г., където приключва с футбола четири лета по-късно.