– Добре дошъл в „Янтра“! Играл си в Габрово, сега се връщаш тук и като треньор. Колеба ли се преди да приемеш предложението на габровския клуб?

-Не, и ще ти кажа основната причина каква е. Аз гледах отбора и вярвам, че има голям потенциал. Сигурен съм, че това не му е мястото. Всеки треньор, отивайки някъде, знае, че трябва да има потенциал, който той по свой начин ще се опита да развие. Това е едната причина. По-важната причина обаче са хората в клуба. За мен най-важното нещо за развитието на една организация са хората. В един клуб, фирма или каквото ще да е хората трябва да са честни, да са добри и да имат над средния интелект. Тук, в клуба, се случва точно това. Между другото, не съм сигурен дали има някой клуб у нас с такъв тип хора. Аз исках да го постигна това във „Витоша“, но не успях, за съжаление. Другото е, че явно ми е хвърлен на мен пъпа тук, защото все ме дърпа насам. Едно е да си малък клуб в някакво място, където има много клубове, както беше в София и „Витоша“, друго е целият град да разчита на теб. Тогава и енергията, която се предава върху състезателите и треньорите, е различна. Аз бях в „Янтра“ точно в най-хубавите години, в които футболистите израстват – в началото. Мисля, че дължа на клуба нещо и съм сигурен, че има какво да дам. Не знам дали ще има резултат. Много е важно за мен самия да нямам големи очаквания. Имайки големи очаквания, хората допускат огромна грешка. Аз в момента не мисля за бъдещето. Искам всеки един ден да давам максимума от себе си, за да свършим работа.

-С какъв екип ще работиш?

Танчо Калпаков ще бъде помощник треньор. За треньор на вратарите разговаряме с Пецата (б.а.Петко Петков). Аз съм работил с него и искам да остане. Искам и Ацара (б.а. Стоян Ацаров) да остане и тук въобще не става въпрос за това дали той е някаква фигура в града, или не. Просто е добър човек и мисля, че мястото му е тук. Решението дали ще останат е тяхно.

-Вече направи няколко тренировки с отбора. Какви са впечатленията ти?

-Както казах, има потенциал. Сравнявайки с „Витоша“, когато отборът беше във Втора лига, не мисля, че потенциалът е по-нисък. Определено могат да станат страхотни неща. Но това ми е на първо четене. Тепърва трябва да се опозная с играчите. Между другото колективът е страхотен. Само и единствено за това си заслужава да влезеш в съблекалнята и да работиш с тези момчета.

-Не са в психологическа дупка, така ли да разбирам?

-Нямам представа. Ясно е, че загубите товарят. Аз съм човека с най-много загуби в „А“ група, така че имам представа (смее се). Аз вярвам, че има едно основно правило в живота и то е, че каквото даваш – това получаваш. Вярвам в баланса и че когато се трудиш и не се отчайваш, няма шанс да нямаш късмет. За мен е това – много труд и точната ситуация. На това хората му казват късмет, а аз му казвам резултат от всичко, което е било преди това.

-Поемаш отбора в трудна ситуация – след серия от пет поредни загуби в първенството. Имаш ли рецепта за излизане от нея?

-Аз се промених доста, откакто се занимавам и с мениджърска работа. Седях отстрани, гледах треньорите и си правих анализ на моите грешки. Сигурен съм, че няма да ги допусна пак. Имам самочувствие за себе си, че съм добър в тази дейност, иначе нямаше да се занимавам с това. Тези две години, в които не се занимавах с треньорство, осъзнах, че нещото, което най-много ми липсва, е играта. Да можеш ти първо да прецакаш противника, второ – да предадеш нещата, които са ти в главата, на играчите така, че те да те разберат и трето – контактът с футболистите. Типичният български футболист е с татуси като мен, който си пада по някоя чалга певица, мечтата му е да кара скъпа кола и върхът на кефа му е да хвърля салфетки от масата. Това означава, че те, ако искат наистина да претърпят някакво развитие в положителна насока, трябва да променят манталитета си първо. Усещал съм в много ситуации, когато им говоря за живота от гледна точка на енергия, на труд, на това, как се получават нещата и как се движи светът, че някой си ме мислят за луд. В крайна сметка обаче в една лудница като влезе един нормален кой е лудият? Не само футболът е основното нещо, за да имаш успех. Основното нещо е да спазваш баланса. Ако нямаше някаква сила, която да държи Луната около Земята и звездите на мястото им – всичко щеше да се разруши. Ние, хората, си мислим, че можем да контролираме всички тези неща, а истината е, че първо трябва да прогледнем в себе си. Казвам го на база на опита, който имам. Всички казват, че имам голям късмет, а аз знам, че не е късмет, а много труд, ментална подготовка и психика. Когато паднеш, най-важното е да можеш да се изправиш. Също така, когато избереш пътя, както в момента се случва, той трябва да е най-трудният, защото е най-истински. Лесните пътища са временни. Ако можеш да се пребориш да ставаш след ударите и да се изправяш, тогава успехът ще е по-дългосрочен.

-Какво според теб трябва да се свърши тук в краткосрочен план и съответно в по-дългосрочен?

-В краткосрочен план трябва да си свърша работата, това е най-важното (смее се). Аз никога не се крия зад играчите. Когато един отбор губи или печели, вината на 60-70 процента е на треньора. Просто трябва да си свърша работата така, както ми е в главата. Дългосрочни планове нямам. Искам ей сега като излязат на тренировка да дадат максимума от себе си, а аз обещавам, че всеки ден ще е така. Ще видим, какво ще се случи.

 -Какъв футбол ще играе „Янтра“ под твое ръководство?

-Много е важно да уважаваш противника. Ако ти не си подготвен за противника и си го подценил, независимо как се казва той, ти вече предварително си загубил битката. Така че спрямо противниците ще използваме различни похвати. Познавам много добре Втора лига, гледал съм по 3-4 пъти всички отбори. Топ отборите, които играят най-силен футбол в групата, са „Лудогорец-2“ и „Локомотив“ (София). На нас ни предстои мач с много силен противник, което е супер. Това означава, че ние ще видим къде се намираме точно и колко сме успели да свършим тук за седмица и половина работа. Аз обичам офанзивния футбол, обичам той да е ефективен и ми харесва след всеки мач играчите да се прибират лазейки, но удовлетворени.

-Със сигурност това биха искали и хората, които идват на мачовете – да виждат, че играчите се борят, влагат и искат победата, дори да не успеят да я постигнат.

-Има една поговорка при нас, че в България всички разбират от футбол, но истината е, че публиката е барометър. Разбира се, винаги ще има някой, който ще псува и няма да е доволен, но това са онези фигури от тълпата, които винаги са недоволни. Но когато общата маса не е доволна, значи треньорът не върши работа. Футболът се измени много, стана много бърз и физически. Реално ние трябва да се нагаждаме към това, защото ако сме безразсъдно смели, загубите ще тежат на играчите. Връщам се на баланса – трябва да сме балансирани. Тоест, да излизаме и да притесняваме противника, но знаейки неговите силни и слаби страни. Да вземем за пример предстоящия мач с „Лудогорец-2“. Аз ги познавам много добре и знам, че ако излезем да ги срещаме на висока линия, ще ни разчекнат. Те имат един играч, на който прякорът чу е „Поршето“. Значи в тази ситуация трябва да подходим разумно. Някой отбори ще притесняваме и високо. Една къща обаче се строи от основите, от мазето, а основата на футбола е защитата. Докато аз не видя, че играчите са перфектни в защита, няма да си позволя да предприемаме големи рискове. Защитата е математика и принципи, които играчите трябва да разберат. За съжаление, тази седмица и половина, които имахме, не съм сигурен дали ще са достатъчни, но ще се пробваме.

-Може би не толкова добре за теб, че първият ти официален мач начело на отбора и то домакински ще бъде точно срещу „Лудогорец 2“?

-Ще ти кажа нещо интересно. Аз се чувам почти всяка седмица с Тодор Живондов – техния треньор. Говорим си много за футбол. Понеже на мен ми липсваше треньорството през последните две години, аз седнах и им изгледах всички мачове и им направих анализ, който му го изпратих на него. Така че той знае, че аз съм наясно с техния отбор. Днес пак се чухме и разбрах, че той даже е изпратил някой, не знам кой, да гледа нашите тренировки, защото не знае ние какво ще предприемем. Това си говорехме, че за мен този мач ще бъде много интересен и даже ми се иска да седна на трибуните да го изгледам заедно с него и да го коментираме, но няма да имаме тази възможност.

-Да очакваме някакво тактическо надлъгване, така ли?

-Да, да, ще е много интересно. Той е пред нас, защото е работил повече с отбора. На мен ще ми е по-трудно, но това е много яко. Аз обичам да започвам трудно. Предпочитам труден старт и лек край, отколкото лек старт и труден край.

-Проблем е това, че на този етап няма да можеш да използваш контузения Пламен Кожухаров.

-Да, така е. Аз му казах и на него миналия ден на тренировката, че за мен той и Митко Митков от „Лудогорец-2“ двамата са най-добрите нападатели във Втора лига. Работил съм с него, познавам си го. Ще липсва много на отбора. Наистина това е най-големият ни проблем в момента и си мисля, кой да играе напред. Реално ние нямаме друг равностоен играч на този пост. Водихме разговори с един футболист, но той отказа. Но ако сме добри, ще се справим и без него.

 -Съвсем разбираемо, любителите на футбола в Габрово са леко разочаровани от последните резултати на отбора. Какво би им казал?

-Първо трябва да знаят, че хората преди мен наистина са дали всичко от себе си. Знам, че очакванията на хората са високи. В Габрово публиката обаче е различна. Бил съм тук 4 години и го усетих. Има си градове, в които публиката е с нисък интелект, а тази тук, като интелект и поведение, е близка до английската. Хората идват да гледат футбол и това е нашият коз. Тези хора знаят, че когато нещо хубаво се случва, по-късно ще дойде и резултатът. Надявам се да ме псуват по-малко (смее се). Това, разбира се, е в кръга на шегата. Знам, че ще има някаква по-различна енергия в предстоящия мач. Все пак съм нов треньор, ще има доста хора и ще има по-големи очаквания. Аз ще се опитам да им ги оправдая.