ЯНТРА

ГАБРОВО

Тони и Ивайло – откровено за футбола, мечтите, мотивацията, фенките и своя звезден отбор

Млади, талантливи, отзивчиви, приятелски настроени. Думите, които бихме използвали за Тони Иванов и Ивайло Иванов, ако трябва кратко да опишем двете футболни надежди на ОФК „Янтра“ – Габрово. Момчетата гостуваха в Национална Априловска гимназия по покана на 10 а клас, за да дадат специално интервю в учебен час по „Психология на езиковата комуникация“.

 Защо започнахте да играете футбол?

Тони: Най-вече, защото ми харесва. Започна като развлечение и впоследствие се превърна в моя професия. Вече е начин на живот.

Ивайло: Моят баща ме запали по този спорт и на мен много ми харесва да се занимавам с това. Вече също е мой начин на живот.

В: Да станете футболисти ли беше детската ви мечта?

Тони: Като дете всеки си мечтае различни неща. След като започнах да тренирам и минаха няколко години, видях, че с това може да си изкарвам прехраната и да се превърне в моя професия.

Ивайло: На мен със сигурност това ми беше детската мечта. Моят по-голям брат също играе футбол и се запалих покрай него.

Ако не бяхте футболисти каква друга професия бихте си избрали?

Тони: Това е интересен въпрос. Като малък съм си мислел, че мога да стана актьор.

Ивайло: Аз не съм си представял да се занимавам с нещо друго, освен с футбол.

Разкажете ни спомен от първия си професионален мач с екипа на „Янтра” Габрово?

Тони: Преди две години срещу отбора на ФК „Кариана” – с. Ерден, Монтана. Контузих се точно преди мача и не можах да изиграя целия мач. Но дойдоха доста хора, защото отборът отдавна не беше влизал в професионалния футбол. Атмосферата беше страхотна и най-важното, че кариерата ми в „Янтра” започна с победа.

Ивайло: В същия мач и аз за първи път облякох екипа на „Янтра”. Победихме с 1:0. Спомням си, че бях много притеснен в началото на мача. Влязох в последните 20 минути.

Как ви се отразява атмосферата в публиката?

Тони: Колкото повече хора има и колкото повече те подкрепят, толкова по-добре. Обаче когато играеш, трябва да си концентриран в играта. Усещаш подкрепата или недоволството на публиката, но оставаш концентриран в мача. Чуждата агитка, дори и да е настроена силно против мен, ме мотивира.

Ивайло: За мен също е така.

Номерата, с които играете символизират ли нещо?

Тони: Аз играя със 71 номер. Седем ми е любимото число. Когато преди четири години отидох да играя в „Славия”, ми дадоха № 71 и оттогава играя само с него.

Ивайло: Много обичах да играя с № 8, но тук като дойдох, се освободи № 10 и започнах да играя с него.

С отбора близки приятели ли сте извън терена?

Тони: Не е задължително с всекиго от отбора да си приятел. Има няколко съотборници, с които сме по-близки. Различни характери сме в един отбор и няма как с всекиго да си приятел. Важното е, когато излезем на терена, всички да сме задружни. Все пак играем за една обща цел. Ивайло чувствам най-близък от отбора.

На мястото на кой известен футболист бихте се поставили за един ден?

Тони: Кристияно Роналдо или Килиан Мбапе. Може и Неймар, въпреки че води много лош начин на живот.

Ивайло: Кристияно Роналдо.

На кой отбор симпатизирате?

Тони: Май сме фенове и двамата на „Барселона”.

Ивайло: Аааа, не. Аз съм на „Реал Мадрид”.

Как се мотивирате преди мач?

Тони: С музика.

Ивайло: С музика или с разговор с приятели. С Тони преди мач много често отиваме да пием кафе и да си говорим по теми, различни от футбола.

Кой ви подкрепя най-силно по време на мач?

Тони: Семейството. Нашите родители са с нас на всеки мач.

Дават ли ви оценки след всеки мач?

Тони: Дават. Дори и да не ги искаме – те ги дават. Моят баща не разбира чак толкова много от футбол, коментира това, което вижда. За него е важно да се развивам.

Ивайло: И моите винаги коментират. С баща ми си говорим, обсъждаме какво не съм направил както трябва и какво съм направил правилно. Така се подобрявам и развивам.

Имате ли приятелки?

Тони: Аз имам. Заедно сме от 6 месеца. Тя идва на мачове. Даже в най-големия студ беше на стадиона. И ми е голяма мотивация.

Ивайло: И аз имам кой да ме подкрепя на стадиона.

Имате ли много фенки?

Тони: Не знам. Може би имаме.

Чуват ли се по време на мач?

Тони: Чуват се. Но тогава сме съсредоточени върху мача. След мача, когато започнат да ни пишат, разбираме че са били на стадиона.

На кого са повече фенките?

Тони: На Ивайло.

Ивайло: Не знам.

Лесно ли съчетавате личния с професионалния живот?

Тони: Всичко за нас е един живот. Постоянно тренираме. Изискват се жертви, но да кажем, че всичко е нормално.

Ивайло: За половинките е по-неприятно, защото преди мач не можем да излизаме, често отсъстваме заради лагери, освен това тренираме по два пъти на ден.

Тогава какви качества трябва да притежават половинките ви?

Тони: Търпение, лоялност и любов.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Тони: Обичам да се разхождам на някое интересно място в приятна компания. Играем плейстейшън, карти.

Ивайло: Разходки и риболов.

Коя е любимата дестинация за пътуване?

Тони: Засега пътувам повече в България. Обичам морето.

Ивайло: И планина, и море.

Как приемате критиките?

Тони: В началото е трудно. Не обичам да ме критикуват. Въпреки че би трябвало да има критика. Има различни хора, които критикуват по различен начин. Някои – градивно, други просто искат да те смажат.

Ивайло: За мен критиките не са проблем. Справям се с тях.

Каква оценка бихте сложили на футбола в България от 2 до 6 – от слаб до отличен?

Тони: 4

Ивайло: 4

Съставете заедно един звезден отбор?

Тони: Кажи вратар?

Ивайло: Куртоа от „Реал Мадрид”.

Тони: Централни защитници – Алаба и Пике. Десен бек?

Ивайло: Ашраф Хакими. Вляво?

Тони: Тео Ернандес от „Милан”. В средата – Верати от „ПСЖ”, Модрич, Лео Меси.

Ивайло: Нападатели – Неймар, Кристияно Роналдо и Мбапе.

Треньор?

Тони: Сашо Ангелов. 🙂

Ивайло: Гуардиола.

Доколко важен е спортът в днешно време?

Тони: Аз спортувам от дете и един ден, когато имам мое собствено със сигурност ще го карам да спортува. От 9-годишен спортувам. Минал съм през различни спортове. Запалих се по футбола от моя по-малък брат, който играе в „Лудогорец”.

И двамата сте учили в спортно училище?

Ивайло: Да, отидох в София на 12 години. От 6-ти клас съм в Спортно училище „Васил Левски”. Първите 4 години живях с брат ми. Режимът всеки ден за 6-те години беше един и същ – сутрин тренираш, после обядваш и отиваш на училище.

Тони: 7, 8 и 9 клас учих в Ловеч и след това отидох в Разград, където завърших механотехникум.

Тони, опиши Ивайло с три думи и Иво да те опише с три думи?

Тони: Умен, забавен, красив. 🙂

Ивайло: Добър, грижовен и забавен.

Тони: Не съм ли красив?! 🙂

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Злощастна загуба от Крумовград – 0:1
30.09.2022 21:05
Янтра изигра един от най-добрите си мачове от началото на сезона във Втора лига, но загуби злощастно с 0:1 при домакинството си на Крумовград в двубой...
Съдия от София ще ръководи мача с Крумовград
29.09.2022 20:53
Васил Минев от столицата е назначен за главен съдия на двубоя от 11-я кръг на първенството във Втора професионална лига между Янтра и Крумовград. Мачът...
Янтра се включва в дарителската инициатива...
29.09.2022 20:26
Янтра отново застава в подкрепа на момчетата от терапевтичен център „Свети Илия“. Фондация “Общност в помощ на зависимите”, с подкрепата на Община Габрово,...
ВИЖ ВСИЧКИ