ЯНТРА

ГАБРОВО

Тони и Ивайло – откровено за футбола, мечтите, мотивацията, фенките и своя звезден отбор

Млади, талантливи, отзивчиви, приятелски настроени. Думите, които бихме използвали за Тони Иванов и Ивайло Иванов, ако трябва кратко да опишем двете футболни надежди на ОФК „Янтра“ – Габрово. Момчетата гостуваха в Национална Априловска гимназия по покана на 10 а клас, за да дадат специално интервю в учебен час по „Психология на езиковата комуникация“.

 Защо започнахте да играете футбол?

Тони: Най-вече, защото ми харесва. Започна като развлечение и впоследствие се превърна в моя професия. Вече е начин на живот.

Ивайло: Моят баща ме запали по този спорт и на мен много ми харесва да се занимавам с това. Вече също е мой начин на живот.

В: Да станете футболисти ли беше детската ви мечта?

Тони: Като дете всеки си мечтае различни неща. След като започнах да тренирам и минаха няколко години, видях, че с това може да си изкарвам прехраната и да се превърне в моя професия.

Ивайло: На мен със сигурност това ми беше детската мечта. Моят по-голям брат също играе футбол и се запалих покрай него.

Ако не бяхте футболисти каква друга професия бихте си избрали?

Тони: Това е интересен въпрос. Като малък съм си мислел, че мога да стана актьор.

Ивайло: Аз не съм си представял да се занимавам с нещо друго, освен с футбол.

Разкажете ни спомен от първия си професионален мач с екипа на „Янтра” Габрово?

Тони: Преди две години срещу отбора на ФК „Кариана” – с. Ерден, Монтана. Контузих се точно преди мача и не можах да изиграя целия мач. Но дойдоха доста хора, защото отборът отдавна не беше влизал в професионалния футбол. Атмосферата беше страхотна и най-важното, че кариерата ми в „Янтра” започна с победа.

Ивайло: В същия мач и аз за първи път облякох екипа на „Янтра”. Победихме с 1:0. Спомням си, че бях много притеснен в началото на мача. Влязох в последните 20 минути.

Как ви се отразява атмосферата в публиката?

Тони: Колкото повече хора има и колкото повече те подкрепят, толкова по-добре. Обаче когато играеш, трябва да си концентриран в играта. Усещаш подкрепата или недоволството на публиката, но оставаш концентриран в мача. Чуждата агитка, дори и да е настроена силно против мен, ме мотивира.

Ивайло: За мен също е така.

Номерата, с които играете символизират ли нещо?

Тони: Аз играя със 71 номер. Седем ми е любимото число. Когато преди четири години отидох да играя в „Славия”, ми дадоха № 71 и оттогава играя само с него.

Ивайло: Много обичах да играя с № 8, но тук като дойдох, се освободи № 10 и започнах да играя с него.

С отбора близки приятели ли сте извън терена?

Тони: Не е задължително с всекиго от отбора да си приятел. Има няколко съотборници, с които сме по-близки. Различни характери сме в един отбор и няма как с всекиго да си приятел. Важното е, когато излезем на терена, всички да сме задружни. Все пак играем за една обща цел. Ивайло чувствам най-близък от отбора.

На мястото на кой известен футболист бихте се поставили за един ден?

Тони: Кристияно Роналдо или Килиан Мбапе. Може и Неймар, въпреки че води много лош начин на живот.

Ивайло: Кристияно Роналдо.

На кой отбор симпатизирате?

Тони: Май сме фенове и двамата на „Барселона”.

Ивайло: Аааа, не. Аз съм на „Реал Мадрид”.

Как се мотивирате преди мач?

Тони: С музика.

Ивайло: С музика или с разговор с приятели. С Тони преди мач много често отиваме да пием кафе и да си говорим по теми, различни от футбола.

Кой ви подкрепя най-силно по време на мач?

Тони: Семейството. Нашите родители са с нас на всеки мач.

Дават ли ви оценки след всеки мач?

Тони: Дават. Дори и да не ги искаме – те ги дават. Моят баща не разбира чак толкова много от футбол, коментира това, което вижда. За него е важно да се развивам.

Ивайло: И моите винаги коментират. С баща ми си говорим, обсъждаме какво не съм направил както трябва и какво съм направил правилно. Така се подобрявам и развивам.

Имате ли приятелки?

Тони: Аз имам. Заедно сме от 6 месеца. Тя идва на мачове. Даже в най-големия студ беше на стадиона. И ми е голяма мотивация.

Ивайло: И аз имам кой да ме подкрепя на стадиона.

Имате ли много фенки?

Тони: Не знам. Може би имаме.

Чуват ли се по време на мач?

Тони: Чуват се. Но тогава сме съсредоточени върху мача. След мача, когато започнат да ни пишат, разбираме че са били на стадиона.

На кого са повече фенките?

Тони: На Ивайло.

Ивайло: Не знам.

Лесно ли съчетавате личния с професионалния живот?

Тони: Всичко за нас е един живот. Постоянно тренираме. Изискват се жертви, но да кажем, че всичко е нормално.

Ивайло: За половинките е по-неприятно, защото преди мач не можем да излизаме, често отсъстваме заради лагери, освен това тренираме по два пъти на ден.

Тогава какви качества трябва да притежават половинките ви?

Тони: Търпение, лоялност и любов.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Тони: Обичам да се разхождам на някое интересно място в приятна компания. Играем плейстейшън, карти.

Ивайло: Разходки и риболов.

Коя е любимата дестинация за пътуване?

Тони: Засега пътувам повече в България. Обичам морето.

Ивайло: И планина, и море.

Как приемате критиките?

Тони: В началото е трудно. Не обичам да ме критикуват. Въпреки че би трябвало да има критика. Има различни хора, които критикуват по различен начин. Някои – градивно, други просто искат да те смажат.

Ивайло: За мен критиките не са проблем. Справям се с тях.

Каква оценка бихте сложили на футбола в България от 2 до 6 – от слаб до отличен?

Тони: 4

Ивайло: 4

Съставете заедно един звезден отбор?

Тони: Кажи вратар?

Ивайло: Куртоа от „Реал Мадрид”.

Тони: Централни защитници – Алаба и Пике. Десен бек?

Ивайло: Ашраф Хакими. Вляво?

Тони: Тео Ернандес от „Милан”. В средата – Верати от „ПСЖ”, Модрич, Лео Меси.

Ивайло: Нападатели – Неймар, Кристияно Роналдо и Мбапе.

Треньор?

Тони: Сашо Ангелов. 🙂

Ивайло: Гуардиола.

Доколко важен е спортът в днешно време?

Тони: Аз спортувам от дете и един ден, когато имам мое собствено със сигурност ще го карам да спортува. От 9-годишен спортувам. Минал съм през различни спортове. Запалих се по футбола от моя по-малък брат, който играе в „Лудогорец”.

И двамата сте учили в спортно училище?

Ивайло: Да, отидох в София на 12 години. От 6-ти клас съм в Спортно училище „Васил Левски”. Първите 4 години живях с брат ми. Режимът всеки ден за 6-те години беше един и същ – сутрин тренираш, после обядваш и отиваш на училище.

Тони: 7, 8 и 9 клас учих в Ловеч и след това отидох в Разград, където завърших механотехникум.

Тони, опиши Ивайло с три думи и Иво да те опише с три думи?

Тони: Умен, забавен, красив. 🙂

Ивайло: Добър, грижовен и забавен.

Тони: Не съм ли красив?! 🙂

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Янтра надигра Розова долина в контрола
25.01.2023 23:41
Победа с 3:1 записа отборът на Янтра в третата си проверка преди подновяването на първенството във Втора професионална лига. Съставът на Живко Желев се...
Янтра и Лудогорец-2 направиха голово реми...
21.01.2023 20:36
При равенство завърши втората проверка на Янтра от зимната подготовка. Воденият от Живко Желев габровски тим прие на стадион „Христо Ботев“ дублиращия...
Юношата на Черно море Петър Иванов ще играе...
16.01.2023 19:00
Янтра привлече младият талант на Черно море Петър Иванов. Десният краен бранител идва в Габрово като преотстъпен до края на сезона във Втора лига. 19-годишният...
ВИЖ ВСИЧКИ